Рая Стефанова и Мария Мичева от ONE DESIGN WEEK

Интервю за Boyscout.

Рая Стефанова и Мария Мичева са две от обещаващите нови лица в семейството на ONE DESIGN WEEK. Фестивалът, който от няколко години опитва не само да представя най-интересното от света на дизайна на местните разбирачи, но и да вкара лаиците по адекватен начин в темата за дизайн, се завръща за още едно издание в Пловдив в първата половина на месец юни. Възпитаничката на айндховенската академия за дизайн Рая Стефанова вече е влизала в ПОЛЕЗРЕНИЕТО на Boyscout, може да се похвали с доста интересни изложби и проекти зад гърба си и влиза смело в ролята си на арт директор на One Design Week 2016. От своя страна, графичният дизайнер Мария Мичева разполага с огромен ентусиазъм по темата типография и език и съответно удря едно рамо за създаването на визуалната идентичност на събитието от китното холандско градче Арнем, където завършва своята магистратура. 

Мотото на тазгодишния фестивал –Мога ли да помогна? е като синтезирано продължение на прякото въздействие на дизайна върху живота, независимо дали го искаме или забелязваме. Макар да ги делят близо две хиляди километра, Рая и Мария очевидно са на една и съща вълна и демонстрират сериозна зрялост за скромните си години и завиден синхрон за двама души, които контактуват и работят предимно онлайн.

boyscout_maria_670x453[1]Как станахте част от екипа на фестивала? 

Рая: Предните няколко години бях участник, явно мотивацията ми е била достатъчно видима, за да ме поканят да заема тази важна позиция в екипа на фестивала. Абе, поех голяма отговорност, без да знам какво ме очаква, но аз си обичам предизвикателства.

Мария: Рая се свърза с мен по ­мейл, след като обща позната от Холадния й бе споменала за мен. След кратък разговор, Рая дойде да се видим в Арнем от Айндховен, където се провеждаше Dutch Design Week. Много се радвам, че ми се довери за тази задача.

Какво (по-­различно) да очакваме на One Design Week 2016?

РаяПланирали сме много отворени събития, в които всеки желаещ може да са включи – както работилници за изработване на различни неща, така и активни дискусии и демонстрации. Отново ще има изложби на български и международни автори. Ще има няколко международни проекта, за който ще дойдат дизайнери от страни като Швеция, Исландия, Норвегия, Холандия, Финландия и по-близките до нас ­Чехия, Унгария, Полша и Словакия, за да реализират проекти, базирани на локалния контекст. Ще представим резултатите от тях по време на фестивала.

Искате да въвлечете широката публика да се интересува от дизайн, но как планирате да ангажирате тяхното внимание?

Рая: Дизайнът засяга всеки един от нас и искаме да покажем точно това. Човек има избор каква книга да прочете, кой концерт, театрална постановка или изложба да посети, но дизайнът има приложение на места, които пряко въздействат върху начина и качеството на живот на всеки от нас. Не можем да контролираме степента, до която взаимодействаме с дизайна, но това, което можем да направим е да контролираме неговото качество. Често страдаме от лош дизайн, било то столът, на който седим, или пък закъсняване на среща, заради неясно обозначение и навигация. Именно това е засегнато и във визуалната ни идентичност. Избрах въпроса Мога ли да помогна? като заглавие на тазгодишния фестивал, защото е разбираем за всички. За да достигнем до широката публика, която няма понятие за дизайн, ще поканим непрофесионалисти, който да реагират и коментират представените проекти и изложби през тяхната призма. Правим го именно защото осъзнаваме, че дизайн в България все още е еквивалент на нещо скъпо и недостъпно, предназначено за елита, а той не е.

Отправили сте и покана към всеки желаещ да кандидаства за реализиране на дизайн събитие или проектP4041462_f_670x503[1]

РаяОтворената покана е много важна за мен. Търся най-вече самоинициатива, мотивация и обосновка защо даден проект заслужава да бъден представен пред публика. Следват критерии като оригиналност и обвързаност с темата.

Кои са най-­важните практични приложения на дизайна в живота на съвременния градски човек?

Рая: Труден въпрос, принципно не обичам да правя класации и да слагам едно над друго. Добрият дизайн е холистичен, той не разделя, а обединява всичко и внася хармония.

МарияНай-­важното за мен е съзнание за контекста, в който се намира човек. Неща като нова идентичност или смяна на шрифт се превръщат в маловажни в сравнение с манипулационната сила на медиите и начина, по който подават и изкривяват картинката в световен мащаб.

Излиза ли добър дизайн от България?

Рая: Искрено се радвам и оценявам всякакъв вид самоинициативи. Харесва ми тенденцията хората да започват и реализират идеите си, било то под формата на споделено работно място или бранд за храна, дрехи или аксесоари, отношение към градската среда, стартъпи, работилници и така нататък. Всичко това са проекти, които включват дизайн мислене. Примери за успешни продукти, който ми идват на ум са HALFBIKE и бойте ESCREO  и двете са изцяло създадени в България, но не се ограничават в граници, най-­малко географски.

МарияИнициативата ЗА БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА и събитията на ТИПОФЕСТ в последните две години. Лятното училище KNOW-HOW / SHOW-HOW на Хенк и Дима е също добър пример за ентусиазма, който предизвикват подобни работилници и открити форуми. Проектите от такъв вид са важни за поддържането на разнообразна дизайн сцена и за изграждането на дизайн съзнание. Тазгодишният One Design Week ще докаже точно това.

От локално към глобално: най-интересни тенденции в дизайна в световен мащаб?

Рая: Преосмислянето както на смисъла и приложението на дизайна. Тенденциите бих ги разделила на две категории: артистична и социална. Лично аз като автор лавирам между двете. В артистичната категория слагам експерименталния и по-личен подход към материал, цвят, тактилност, а в социалната – ­мислене за другите 99%, тоест по-­голямата част от обществото.

Мария: Границите на професията все повече и повече се размиват. Връзката между модата и графичния дизайн е една от най-­интересните за мен. Философията на марки като Maison Margiela и напоследък Vetements залага на колажа, рециклирането и повторението – силни оръжия и вдъхновение за много съвременни графични дизайнери. 

РаяДа, съгласна съм, че професията на дизайнера се е променила много и това може да се разглежда и като феномен, и като тенденция. Мога да дам пример с моите колеги от академията в Айндховен. Освен работещи в известни дизайн студиа или започващи свой бизнес, има и такива, които са се пренасочили в научната сфера. Други пък изработват концепции за събития, свързани с храна. Едно момче пък вече има огромна работилница, направо фабрика, в която се реализират проектите на известни и изгряващи дизайнери от Холанидя. Има такива, които вече преподават, аз работя за фестивал…

Разкажете за финал какво е вдъхновението зад визуалната идентичност на фестивала тази година?

МарияНай-­важното бе да избегнем комерсиалните тактики, доколкото такъв формат събитие позволява. Първият ми импулс беше да сменя шрифта. Тъй като на пазара все още трудно се намират шрифтове с български езиков вариант, реших да разбработя българска версия на шрифта Lars, заедно с BOLD­-DECISIONS. Вторият импулс бе да добавя тире преди заглавието на Рая Мога ли да помогна? Пунктуацията сочи към отворен диалог – важна част от философията на тазгодишния фестивал. Карикатурите изпълниха ролята си да предизвикат реакции от публиката не заради списание Дъга, а защото са дизайн от ежедневието ни, с който всеки има изградена връзка. Те са уред за социална промяна. Със сигурност, резултатът е различен от предишните няколко пловдивски издания. Мисля, че успях да предам собствения си стил на работа на идентичността, заедно с подкрепата на Рая и останалите от екипа на Едно. Предстоят още приложения освен плакатите и социалните мрежи: нова книжка, сайт, ориентировъчна система.

Рая: Освен подходът, и самият процес на Мария е различен. За мен е много важно, че в екипа има човек, който гледа нещата от друга гледна точка, буквално отвън и освен това е необременен от местното черногледство. Общо взето колаборацията с Мария ми действа като отдушник за всичките трудности и неразбиране, които понякога срещам по пътя тук.